Поезия

Спомени

Винаги се удивлявам на умението на човешкият мозък да забравя, а в същото време и да помни. Забравянето изглежда толкова лесно – вечно търся ключовете си и едва си спомням какво обядвах преди два дни, понякога влизам в стаята с идеята да направя нещо, но така и не го правя. В същото време си спомням колко ме болеше първият път, когато паднах от колелото си като дете, помня вкуса на ягодите, които ми донесе дядо, когато бях на 10. Помня мириса на залезът, когато за пръв път краката ми докоснаха пясъка на един Созополски плаж, помня и един номер на страница в „Антология на българската лирика“, където за пръв път усетих магията на поезията.
Днес мозъка ми отказва да забрави тупкането на сърцето ми, когато срещнах моя любим за първи път, вълнението от усмивката му и движението на въздуха, с който той се приближаваше до мен. Помня всички малки моменти – ръката му, топлеща моята в един много студен миг, гласът му, когато изрича името ми, чашата чай, която приготвя за мен. Толкова много спомени, спирала от усещания и вибрираща любов.
И докато лилавата ми самота се вдига като майска мъгла, аз не мога да си намеря ключовете. 

Agleya

фотография: Denkomind

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *