Блог
М А Й
Внезапният смях на май я смути,
притворила очи тя попива
пролетта в лилави люляци,
изкуството във въздуха,
звукът от птиците,
вечната красота на розите…
А слънцето сутрин намира
пътят към стаята, в която се ражда любов,
за да я събуди отново,
тялото й получава душа,
отражението й се слива
с това на любимият мъж,
пролетта се разлива по очите им,
а тя си шепти: „отново съм май“.
Автор: Agleya
Фотография: Denkomind