Поезия

Позволи ми

Ти ме гледаш с очите си,
скрил в тях последната ми тъга,
целуваш ме с устните си,
събрали медовина,
а аз обгръщам нозете ти,
нежно като майски вятър,
опитвам се да те задържа
секунда повече,
грижливо прибирам
всеки наш залез
в дланите на безкрайната ни любов.

Позволи ми да потъна
в най-дълбокото на очите ти,
да вярвам с детско сърце,
че обичта ни ще е вечна,

позволи ми да засяда цветя,
да ти подарявам изгреви,
да танцувам до полуда,
да те целувам,

позволи ми да не си отида,
позволи си да не ме пускаш
никога.

Автор: Аглея
📷Denkomind – „Little rose and big Love“

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *