Блог
Пред теб
Свличам се на пода на сърцето ти,
уморена от бързане
да стигна,
усмихвам се,
вече съм у дома,
затвори вратата
да не нахълтва света
и ми кажи,
ще ме обичаш ли,
ако знаеш,
душата ми не обича студа,
че ти си слънцето, луната,
и водата живата.
Свличам се на прага ти,
с разпилени пера,
които някога бяха крила…
Ще ме пуснеш ли у дома?
Все още искам да летя.
Aвтори: Глад за думи и Agleya
Фотография: Denkomind