Поезия

Не съм сама

След толкова пречупвания,
нищо вече не може да ме пречупи,
след толкова падания,
и да падна пак, няма да забележа,
след толкова мигове на лудост,
чувам само мелодия на цигулка,
след толкова сълзи,
очите ми виждат само красота.
След толкова тъмнина,
увивам около себе си лъч светлина
и го пазя за през нощта.
Несломима се оказа тази измъчена душа.

След толкова изчезвания,
открих себе си в един безкраен миг на тишина.

И вече знам как да не съм сама, когато съм сама.

Автор: Agleya

Снимка: Denkomind

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *