Блог
Повече от всякога
Стоим в двата края на стаята,
от всички, които си тръгнаха
ти остана
и дойде раждането на розата,
и края на една битка,
която водя от преди розата,
да не съм сама в стаята,
да не треперя в тъмнината,
да търся смелостта,
да е светлина.
Ти остана, когато всички си тръгнаха
и дойде началото на нова битка,
да наситя въздуха с обич,
да ти подаря емоция
по-силна от хиляди болки,
да не стоиш до стената,
да не докосваш вратата
да се приближиш,
да те има повече от всякога.
Автор: Agleya
Фотография: Mira Nediyalkova