Поезия

Последната роза на лятото

Последната роза на лятото
сведе глава уморено, което
доведе пеперуда да я утеши
и малко любов да й внуши…

Последната роза на лятото
засия до падналото листо,
нежно пеперудата прегърна
даде й целувка и земята преобърна…

Последната роза на лятото
изпрати пеперудата към своя полет
тихо притихна и спомена си върна
щастие от допира на човешката ръка…

Последната роза на лятото
знае каква е нейната съдба,
мисия света голям да краси
и да го пази от своите бодли…

 

/един стих от стихосбирката „Стъклени надежди“/

Автор: Agleya

Фотография: Denkomind

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *