Поезия

Завинаги

Някои хора ме обичаха случайно,

други ме обичаха не случайно,

обичали са ме лудо,

платонично,

страстно,

поетично,

обсебващо,

изискващо,

приятелски,

комично,

за кратко,

несподелено,

споделено,

обичали са идеята за мен,

блясъка в очите ми,

веднъж някой ме целуна

с целувка като на филм,

друг ми написа писмо…

Била съм муза,

била съм мечта,

била съм реалност

с неизгладена пола

и рошава коса…

Обичали са ме всякак

и никак дори…

Но никой не ме заобича

така както исках:

Завинаги.

Автор: Agleya

Фотография: Denkomind

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *