Блог
Преди и сега
Ти не си първият когото обичам,
аз не съм първата, която ти обичаш,
усните ни са целували други,
с шепот са обещавали вечности,
ръцете са прегръщали чужди рамене,
намирали сме убежище другаде..
Да, обичали сме и сме губили
и любови, и лунни нощи и
неумиращи надежди.
Загуби, остри като ножове,
оставящи невидими белези…
Да, обичали сме и преди,
но никога така както сега,
устните не обещават вечности,
те превръщат всеки миг в такива,
раменете ти не са убежище,
те са олтар,
белезите ти са думите в поемата ми.
Събираш всичките ни нощи
и ги слагаш в краката ми,
полагаш глава в скута ми,
знаеш, че ще пазя съня ти,
ще те събудя в моя,
ще се огледаш в очите ми
и ще разбереш, че аз съм всичко,
което някога ще обичаш.
Автор: Agleya
Фотография: Denkomind