Поезия

Преди и сега

Ти не си първият когото обичам,
аз не съм първата, която ти обичаш,
усните ни са целували други,
с шепот са обещавали вечности,
ръцете са прегръщали чужди рамене,
намирали сме убежище другаде..
Да, обичали сме и сме губили
и любови, и лунни нощи и
неумиращи надежди.
Загуби, остри като ножове,
оставящи невидими белези…

Да, обичали сме и преди,
но никога така както сега,
устните не обещават вечности,
те превръщат всеки миг в такива,
раменете ти не са убежище,
те са олтар,
белезите ти са думите в поемата ми.
Събираш всичките ни нощи
и ги слагаш в краката ми,
полагаш глава в скута ми,
знаеш, че ще пазя съня ти,
ще те събудя в моя,
ще се огледаш в очите ми
и ще разбереш, че аз съм всичко,
което някога ще обичаш.

Автор: Agleya

Фотография: Denkomind

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *