Блог
З а в ъ р ш е н а
Започвам там където всичко свършва,
под криво усмихващи се облаци,
като идея, преди секунда родена,
като слабост в истинската сила,
променям се, тихо броя дни.
Приветствам нови луни.
Не плача, минаха тези години.
Няма дори следа от безпомощността
на онази малка стъклена душа.
С ъ в ъ р ш е н о завършена е тази тъга.
Няма я. Най-накрая мога да се насладя
на малко синя тишина.
Agleya
Фотография: Denkomind