Блог
ТОЙ
През пречупеното в мен,
през сълзите и мечтите,
през погледа кристален,
въпреки вятъра в косите,
въпреки мракът на дните,
ти дойде.
Тук си и заличаваш счупеното,
оставаш и даваш причина дъжда отново да вали,
не си тръгнаш дори, когато светът искаше да ни изгори.
Крадеш от него огънят, за да са по-светли дните.
Ти си тук, а аз най-накрая съм у дома.
Автор: Agleya