Блог
Тишина
Тишината ми си
обича сърцевините,
знае как да тупка по стените,
и как безпаметно дълго
и бавно да гали дните,
знае и как да се оцветява
до червено луните.
Оставя разлято мастило по гърдите.
Тишината ми е най-дълбока
когато всичко неспасено
вече е спасено,
а тя бавно се слива с нощта
някъде далеч от дома в мен.
Автор: Agleya
Фотография: Giuseppe Gradella Photography