Блог
Така си отиде зимата
Прописах бавно, след дългата зима,
когато мълчанието ми
вече не беше спасение, а нож,
прописах, когато страхът ми
се стопи в топлината на очите ти.
И пласт след пласт, дума след дума
изписвах себе си, изписвах теб,
намирах те отново и отново,
намерих се.
И докато пишех,
океаните сълзи попиваха
под нежността на ръката ти,
докато пишех,
ти ме целуваше там, където бяха крилете ми,
докато те пишех, разходих радостта в градината.
Докато те пишех,
намерих се.
А на последната страница
вместо „край” ще напиша „така си отиде зимата”
и ще започна отначало.
Дъхът ти заслужава всичките ми думи,
намерих те.
Автор: Agleya
Фотография: Denkomind