Блог
По ръбовете на света
Тичаме по улиците, държим се за ръка, шептим си поезии някакви.
Стигаме планини, изкачваме върхове, къпем се под водопади. Отмяташ кичур коса от лицето ми, зачервено от смях. Искаш да си капка по кожата ми, а не сълза в очите ми.
Стъпваме по ръбовете на света, в него сме и не сме. Съществуваме и без него. Съшиваме реалности. Крием се в тях.
Докосвам искрата ти и тя се отразява в душата ми, намира приют там, преражда се в огън, който знае как болките да изпепели и от всички минали грехове да ни освободи.
Тичаме с вятъра към всеки миг на свобода. Грижим се за огъня. Знаем как да топлим. Знаем как да горим. Знаем как да докосваме без болка, знаем как да обичаме без сълзи.
/думи, намерили дом в стихосбирката „Стъклени надежди“/
Автор: Agleya
Фотография: Denkomind