Поезия

По ръбовете на света

Тичаме по улиците, държим се за ръка, шептим си поезии някакви.
Стигаме планини, изкачваме върхове, къпем се под водопади. Отмяташ кичур коса от лицето ми, зачервено от смях. Искаш да си капка по кожата ми, а не сълза в очите ми.
Стъпваме по ръбовете на света, в него сме и не сме. Съществуваме и без него. Съшиваме реалности. Крием се в тях.
Докосвам искрата ти и тя се отразява в душата ми, намира приют там, преражда се в огън, който знае как болките да изпепели и от всички минали грехове да ни освободи.
Тичаме с вятъра към всеки миг на свобода. Грижим се за огъня. Знаем как да топлим. Знаем как да горим. Знаем как да докосваме без болка, знаем как да обичаме без сълзи.

/думи, намерили дом в стихосбирката „Стъклени надежди“/

Автор: Agleya

Фотография: Denkomind

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *