Аз съм Аглея и половината ми живот е заключен между страниците на книга, колкото повече пиша, толкова по-ясно виждам себе си в огледалото. Колкото повече чета, толкова по-високо летя. А когато падам отново пиша, за имам смелост да погледна извън себе си и да видя красотата.

Винаги съм искала да пиша за малките неща в живота, за капката дъжд, която спасява деня, за случайните жестове на добрина, за вечната пролет и за онази чиста и неизчерпаема любов. Пиша за света, такъв какъвто го виждам и такъв, какъвто много искам да бъде. Давам имена на емоциите си и заключвам мислите си между редовете си.

Вярвам, че поезията е спасение и пиедестал за красотата на всяка душа.