Поезия

Така си отиде зимата

Прописах бавно, след дългата зима,
когато мълчанието ми
вече не беше спасение, а нож,
прописах, когато страхът ми
се стопи в топлината на очите ти.
И пласт след пласт, дума след дума
изписвах себе си, изписвах теб,
намирах те отново и отново,

намерих се.

И докато пишех,
океаните сълзи попиваха
под нежността на ръката ти,
докато пишех,
ти ме целуваше там, където бяха крилете ми,
докато те пишех, разходих радостта в градината.
Докато те пишех,

намерих се.

А на последната страница
вместо „край” ще напиша „така си отиде зимата”
и ще започна отначало.
Дъхът ти заслужава всичките ми думи,

намерих те.

Автор: Agleya

Фотография: Denkomind

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *