Блог
Проглеждане
Виждам как сенките си отиват бавно,
изгонени от нежната светлина на една звезда,
сънища намерили покой,
след безкрайни бури,
виждам тишина между ноти,
глас, гонещ болки,
виждам думи, отразени в очи,
докосвам любимият,
утехата е между раменете му.
Целувката му е вечност.
Тупкам тихо между раменете му
казвам му, всичкото ми вземи,
виж ме, всяка тъга се стопи,
виж ме, вече не ме боли.
Автор: Agleya
Фотография: Denkomind