Поезия

Amante*

/първият ми и все още незавършен роман/

Един лист хартия пада на пода до бюрото, създава тих звук, а въздуха едва доловимо се раздвижва около него. Вдигам го внимателно, отчитайки незначителността на това събитие и се вглеждам в него. Бял, чист лист, без следи мастило по него, без отпечатъци от думи, изписани на предишна страница, не намирам дори малка точка. Идеалното начало на нещо ново, мисля си, и че трябва да напиша нещо значимо върху него. Но какво? Вероятно ще е подходяща някоя история с щастлив край или детска приказка, пълна с герои и приключения. В същото време искам да го напълня с красота. С онези думи, които местят звезди, онези пълни със смисъл и значение. Онези, които наистина ще оставят отпечатък. И вдъхновение.
Искам да пиша и за хората.
За онези хора, които познавам, за онези, които са далеч, за хората, с които споделям книга или чаша вино, за онези, които преминават през живота ни без да оставят следа. За хората, които обичам, и които ме обичат. Най-вече за тези, които никога не ме забелязаха, не ме видяха нито един път, те не разбраха, че имам две имена и смела душа.
С времето разбрах, че ние хората обичаме да разделяме околните. С кого да споделим тайна, с кого да отидем на театър, на кого да кажем „Здравей”, на кого да помогнем, на кого да посветим стих, за кого бихме дали живота си. За всички, които останаха и всички, които си отидоха без да погледнат назад. За онези, които забелязват сълзата още в окото и онези, които се реят в облаците и не виждат нищо друго.
Замислих се и за хората, които спасяват други животи всеки ден, и за онези, които просто обичат да танцуват под дъжда, за влюбените, за страдащите. Замислих се какво е да имаш някой и в същото време да нямаш никой. Да си всички хора и в същото време да си чужд в нечия вселена.
Аз, ти, те, ние, вие, толкова много хора. И сякаш никой не разбира истинската близост, никой не разбира, че обичаш ли някой, обичаш всички.
А направиш ли нещо добро за някой задействаш една невидима нишка, която повежда доброто по целият свят.

Спасиш ли себе си, спасяваш всички хора в себе си.

И от толкова много хора в мислите ми, един изпъква, и докато се опитвам да изпиша всички, всъщност пиша за него. Като несъзнателен рефлекс, като най-естественото нещо на света. Поглеждам към листа и виждам написана само една дума – amante*.
От галилийски език означава „любим”. Поразена от красотата на думата и от бурята емоции, свързани с моя любим, започвам да пиша една история.

Автор: Agleya

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *