Блог
Четящото момиче
Държа в ръцете си моята книга, препрочитам я и имам сълзи в очите си, сълзи от щастието да докосвам мечтата си. Мисля си за всичко, което ме е вдъхновило да пиша, за миналите дни, за лилавата самота, превърнала се в уютна меланхолия. За моментите, в които съм била малка прашинка и за моментите, в които съм била всичко и всички, от които съм се нуждаела.
Мисля си и за единственото мое спасение от миговете самота – книгите. Толкова много редове прочетох, че си представям, че имам мастило във вените си, вместо кръв. Обичам да чета, да се потапям в историите, да вдъхвам живота и аромата на страниците. Когато не държа книга в скута си, чета лицата на хората, движението на ръцете им, трепета в очите им. Обичам да чета и слънцето, луната и звездният прах.
А сега чета моята книга и отново усещам пулса на света, който заключих в нея. Чета със сълзи в очите, защото знам, че вече съм спасена. Когато я затворя ще почета дъхът на любимия ми, с който той пише най-великолепната история в живота ми.
Agleya