Блог
Вдъхновение
Tака близо си и така далеч,
никой не е давал
толкова много на душата ми…
Докато ти оставяш
любов по чаршафите,
аз ти чета сутрешният вестник,
и ти като него си
пълен с общество
и обещания за хубаво време,
наливам ти от кафето,
събирам зрънца поезия от масата,
бялата ти риза е на закачалка,
би ли ми подал вдъхновението?
Не можеш да си представиш
колко поезия има в
начина, по който
прокарваш четката през косата ми…
Случайно докосвам рамото ти,
би ли ми подал вдъхновението?
Ще препиша следите любов от чаршафа..
Хоризонта се оцветява в червено,
оставяш една цвете на прозореца
и си тръгваш облечен с бялата риза
и много от моята поезия в душата…
Моля те, остави вдъхновението до вратата.
Agleya
Снимка: Denkomind