Поезия

Обичам начина, по който тя оцеля. Оцеляването й стоеше добре. Нямаше тъмни белези под очите й. Може би са дълбоко в нея, но на мен ми харесва начина, по който тя гледаше през тях и се смееше на живота. Правеше го с грация. Тя ходеше по счупени стъкла и премина през огъня, но все още се усмихваше. И, честно, не се интересувам от хора, които не са живяли и не са умирали поне няколко пъти. Които не са почувствали сърцето си разкъсано или не знаят какво е да изгубиш всичко. Доверявам се на хора, преживяли всичко това, защото те се борят за нещо. Знам през какво е преминала тя. Искам да й благодаря, че е оцеляла. И искам да знае, че съм до нея.

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *