Блог
Стъклени надежди
Видях как световете бавно се топят,
колабират и чезнат един след друг.
А после земетресение
и след него още едно,
и така докато всичко потъва в нищото
на дните, които почти се бяха случили.
Но, ето те и теб, там някъде в тъмнината,
трептиш като далечна звезда,
събрала тишината след земетресението,
носиш се, бавно към онова,
което може да е рай,
приближаваш го, галиш го
прегръщаш го, търсиш мен
да го споделиш, да го опитам.
Огледай се в тъмното,
ще ме намериш,
малка, трепереща,
в дланите си броя
стъклени надежди,
оцелели след земетресение.
Автор: Agleya
Фотография: Denkomind