Поезия

Стъклени надежди

Видях как световете бавно се топят,
колабират и чезнат един след друг.
А после земетресение 
и след него още едно,
и така докато всичко потъва в нищото
на дните, които почти се бяха случили.

Но, ето те и теб, там някъде в тъмнината,
трептиш като далечна звезда,
събрала тишината след земетресението,
носиш се, бавно към онова,
което може да е рай,
приближаваш го, галиш го
прегръщаш го, търсиш мен
да го споделиш, да го опитам.

Огледай се в тъмното,
ще ме намериш,
малка, трепереща,
в дланите си броя
стъклени надежди,
оцелели след земетресение.

Автор: Agleya

Фотография: Denkomind

 

author-avatar

Относно Agleya

„Понякога се събуждаш от сън, друг път се събуждаш в сън. А от време на време се случва да се събудиш в нечий друг сън.” „От обич“ е втората авторска книга на Agleya (А. Господинова) – поетично пътешествие през крехките пространства на душата. Стиховете ѝ улавят моменти на безвремие, където една дума може да стане дом, една прегръдка – безкрайност, а една искра на нежност – спасение за цял свят. Тази книга е родена от шепотите на спомени, сънища и неизказани копнежи. Всяка дума тук носи пулса на истински чувства – събрани от светлина, болка и неизчерпаема обич. Някои стихове са писани в тишината на нощите, други – в трепета на най-истинските дни, но всички те носят онази неподправена топлина, с която Agleya вярва, че думите лекуват. „От обич“ е книга за раните, които се превръщат в криле. За малките актове на нежност, които могат да спасят цял един свят. За търсенето и намирането на дом в нечие сърце. „Сънищата от думи събират целият свят в мен, заключват ме в обич и разкриват фрагментите душа.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *