Блог
Тихата истина
„Когато съм щастлива искам да умра“ – думите на едно момиче, които докоснаха душата ми по онзи непонятен и оставащ завинаги начин. Развълнувах се, докато слушах историята й, и се замислих върху това колко лесно е да свикнеш с депресията до такава степен, че да не виждаш нищо извън нея. Колко лесно е за това усещане да те прегърне и да се превърне в илюзия за сигурност. Колко уютно е да се разхождаш по ъглите на собственото си съзнание. Колко студено е в душата ти? И колко страшно и непосилно е да излезеш и да потърсиш топлина.
Това е тихата истина за тази болест.
А малкото хора, които са успели да избягат от депресията, знаят, че един миг щастие струва колкото един цял живот. И са готови да платят тази цена.
Момичето с тъжната история продължи думите си така:
„Когато съм щастлива искам да умра, за да не се връщам отново на тъмното място и защото наивно си мисля, че по този начин мигът на щастие ще остане завинаги“.
**********
На всички хора, страдащи от депресия, искам да кажа да не се страхуват, да бъдат смели и да позволят на светлината да освети и най-тъмните ъгли на съзнанието им.
Има живот и след болестта. Повярвайте ми, аз го намерих.
С обич,
Agleya
Фотография: Denkomind